Вятър ли ни суши?
Дъждове ли ни разяждат?
Ерозия ни руши 
от самото ни раждане.

Рухват един след друг
бреговете на чудесата.
На два мига оттук
е вечното ни Оттатък...

Вятърът ли да спре?
Дъждовете ли да не падат?
Търсим все под секрет
начин против разпадане.

Розови ли очила
или омайно вино?
Детски ли хвърчила?
Песен ли на Арлекино?

По-скоро, спешно - лек!
Болен е още проблемът
как да остане човек
тялом и духом нетленен...

Много ми хареса стихотворението. Пълно е със смисъл.

"Вятърът ли да спре?
Дъждовете ли да не падат?
Търсим все под секрет
начин против разпадане."

защото

"На два мига оттук
е вечното ни Оттатък..."

Благодаря!

http://www.youtube.com/watch?v=ww8wqEgFIA8

Коменарът ти мълчаливо говори :))))))))))