Черпи таткото - дете се намери.
Провикват се хората: Наздраве!
А аз се питам дали материята
разбира какво прави?

Опит за генна модификация .
Основата - една и съща.
На мама принцесите и юнаците
в богове не се превръщат.

Още в майчините кореми
невероятното е изключено.
А колко искаме и как е време
невероятното да се случи!

интересно стихотворение!
поздравления :)
наистина е време невероятното да се случи...

Културната среда-цивилизация
ни задушава с ежедневно лицемерие...
С красиви опаковки и лицензии
на евтина "китайска бижутерия"...

С изкуствено "съвременно строителство"
на клетки обковани с електроника...
С фалшивите предимства на израждане
маскирано под името "бионика"...

С лавината от медийно безумие
подменящо Реалността със информация...
наред с хабилитираното малоумие,
наричащо се "интелектуализация"...

Заключени зад златните стени-илюзии,
"живот" нарекли жалкото си полудишане,
насън се молим за набег от варвари,
които не една "култура" са изличили...

радвам се, че ти допадна!

нямам друг начин да ти отговоря:

ПАРАДОКС

Цивилизации са процъфтели
една след друга като огън вечен.
В нозете ни под наносни постели
лежи живот, от времето отречен.

Приготвено е всичко, за да можем
за часове да се стопим и ние.
И нашата ли сянка там ще сложим -
където нищото ще я изпие?

Не знаем. Само станалото помним.
Но паматта е пясък - чезнат в нея
следите на страстта ни главоломна.
Забравата е начин да живеем...