Постинг
21.03.2009 23:05 -
НАД БЕЗКРАЯ
Времето ли сгъсти своя ход
или ние ограбваме времето?
Няма време за бавен живот -
все по-бързо старее тленното.
Все по-рано цъфти у нас
душата и кратко узрява.
Възрастта с незапомнена власт
все по-лесно ни покорява.
На живота в закония срок
все по-малко за мен е възможно
да узная света - тъй дълбок,
тъй несвършващо таен и сложен.
Как е тъжен щастливият дар
да съм жива, когато неведома -
като онзи митичен Икар
ще умра, над безкрая наведена...
Много силно.
цитирайнаистина е много силно и същевеременно - ранимо...
поздрави!
цитирайпоздрави!
Благодаря за посещението и за мнението! Поздрави също!
цитирайЗдравей, радвам се да те чуя! И благодаря!
цитирайче на прекрасния ти стих така прозаично ще отговоря, но нямам твоя талант, мила....
Да, по научен път е доказано, че интензитета на трептене на енергията (което е живота) се е ускорил много в сравнение с предходните векове и чувството, че времето по-бързо лети не е измамно. По-чувствителните като тебе усещат този интензитет... даже с биологичното тяло се реагира на тези енергийни вълни и психиката също се засяга чрез увеличаване на тревожността (най-малко).
Да узнаеш света? Не гледай навън, а навътре. Целият свят е там.
Ще умреш? Какъв е този страх? Тъгата ти е неоправдана, според мен. Радвай се на това, което красиво се разлиства пред очите ти и в душата ти. Не скърби, мила. Няма смърт!!! Нищо не умира, а само се трансформира в друга форма на енергията.... А кой ти е казал, че ще бъде по-низша, по-грозна, по-неприятна, по-малко вълнуваща? Аз вярвам, че истинския прекрасен живот тепърва предстои. Едва ли не нямам търпение този ми земен живот да се свършва (с всичката си болка) и да засияя като дух в едно с божественото: любов и мир е там, без болка. Малко е вярата ти, затова тъгуваш, а аз съм щастлива. Ела, усмихни се, мила. Да се обичаме, докато "умрем".
цитирайДа, по научен път е доказано, че интензитета на трептене на енергията (което е живота) се е ускорил много в сравнение с предходните векове и чувството, че времето по-бързо лети не е измамно. По-чувствителните като тебе усещат този интензитет... даже с биологичното тяло се реагира на тези енергийни вълни и психиката също се засяга чрез увеличаване на тревожността (най-малко).
Да узнаеш света? Не гледай навън, а навътре. Целият свят е там.
Ще умреш? Какъв е този страх? Тъгата ти е неоправдана, според мен. Радвай се на това, което красиво се разлиства пред очите ти и в душата ти. Не скърби, мила. Няма смърт!!! Нищо не умира, а само се трансформира в друга форма на енергията.... А кой ти е казал, че ще бъде по-низша, по-грозна, по-неприятна, по-малко вълнуваща? Аз вярвам, че истинския прекрасен живот тепърва предстои. Едва ли не нямам търпение този ми земен живот да се свършва (с всичката си болка) и да засияя като дух в едно с божественото: любов и мир е там, без болка. Малко е вярата ти, затова тъгуваш, а аз съм щастлива. Ела, усмихни се, мила. Да се обичаме, докато "умрем".
Руми, напоследък и аз се улавям в спокойно съзерцание на смъртта. Не зная дали от наученото за нея от хора като теб или от прочетеното в книгите, а може пък и от само себе си да ми е дошло, но наистина страхът ми се изпарява. Виж, от болката ме боли. Всъщност тя е разплатата за несъвършения ни живот. Колкото до узнаването на света, вярно, подръка съм си аз самата и май го узнавам най-добре чрез собствения си живот. И все пак, иска ми се да видя, да срещна, да усетя повече и повече неща и хора, и събития. Като малко дете се увличам от стихията на емоциите и забравям, че съм се отдалечила от поколението на юношите. Живее ми се, мила! Прощавай. Но двете неща нали не са несъвместими? - и да ми се живее, и да не ме е страх да си замина, щом и отвъд е живот, и то какъв! Усмихвам ти се с обич!
цитирайзащото обичаш живота и си човек, който има какво да даде и да остави след себе си. Пожелавам ти да се сдобиеш с повечко пари и да попътуваш из света. Да видиш повече хора както сама казваш и да се запознаеш с различни култури и природа и да ти се отвори още повече хоризонта ... хубави мечти имаш. Дано се сбъднат!!!
цитирайМного си добра! Дано ми се усмихне късметът! Имам мечти за трима, но възрастта ми понапредва, така че ще подходя по-реалистично и - каквото дал Господ...:):):)
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=P0j14GrB-u8&eurl=http%3A%2F%2Fwww%2Efacebook%2Ecom%2Fprofile%2Ephp%3Fid%3D743102294%26ref%3Dprofile&feature=player_embedded
Мисля, че ще ти хареса:)
цитирайМисля, че ще ти хареса:)
но тленното старее, а "няма време за бавен живот", както чудесно си го изказала...Как ми се иска, ако можех да имам крилете на другия живот за да "ограбя" неумолимото време! Тогава наистина щях в границите на тоз живот да задоволя онзи луд Икаров блян да достигна върха на Светлината и да погледна безкрая...
Разбираш ли какво искам да кажа? В същност, човек донякъде успява...ако упорито се съпротивлява на властта на възрастта.
Обичам ги такива стихове!
Поздрави!
цитирайРазбираш ли какво искам да кажа? В същност, човек донякъде успява...ако упорито се съпротивлява на властта на възрастта.
Обичам ги такива стихове!
Поздрави!
С голямо закъснение открих коментара ти. Много ти благодаря за разбирането! И е истина, че съпротивата срещу възрастта е нещо много мъдро и жизнено необходимо, за да постигнем светлината!
цитирай