Постинг
22.04.2009 19:34 -
ЦЕЛУВАЙ МЕ, НЕБЕ!
Целувай ме, небе!
С дъжда си,
със слънцето си,
с облаците,
с вятъра,
с мъглите,
със снежинките,
с луната,
със звездния си поглед,
с тишината
на твоята безкрайност
ме целувай!
Земя съм аз,
отдадена в ръцете ти.
Как искам да роди
сърцето ми от тебе!...
С дъжда си,
със слънцето си,
с облаците,
с вятъра,
с мъглите,
със снежинките,
с луната,
със звездния си поглед,
с тишината
на твоята безкрайност
ме целувай!
Земя съм аз,
отдадена в ръцете ти.
Как искам да роди
сърцето ми от тебе!...
Хуйо и авто рефлексията
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Великото преселение на българите от Кавк...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Великото преселение на българите от Кавк...
красиви стихове! :))
цитирайне може ли и аз пък:)
цитирайчудесно си го написала, тази вечна любов между земята и небесата е вълнуваща.
цитирайПонякога недоносени, понякога живи, здрави и красиви... Но искам сякаш себе си да родя отново - много по-добра!
цитирайМоже, ти самата си къс небе!!
цитирайОтвреме навреме изпадам в състояние, в което всичко около мен оживява. Тогава не усещам границите между материята и духа и чувството е неописуемо. Стихотворението е блед израз на това чувство за сливане с целия свят. Поздрав!
цитирайи аз го чувствам...
дали разбирам?
цитирайдали разбирам?
Всички имаме по нещо небесно в себе си. Някои - повече. Ти си от тях, затова го чувстваш. А разбирането идва по-късно, но идва!
цитирайТрохичке. Привет!
цитирайАз цялата съм твоя!
цитирай