Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
когато чета все същото речно корито все нова и нова вода понякога идва и живата
Автор: troha Категория: Поезия
Прочетен: 163050 Постинги: 86 Коментари: 780
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>

Което разумът ми връща,
сърцето го пилее.
И всеки ден едно и също -
пожънвам, за да сея.

Което се роди в сърцето,
от разума погива.
И всеки миг в небитието
дъхът ми си отива...

Разпънат, вятърът без сили
си търси място лобно.
Разпъната душа, не си ли
на вятъра подобна?

Категория: Изкуство
Прочетен: 2408 Коментари: 23 Гласове: 14
Последна промяна: 20.09.2009 23:49
09.09.2009 23:52 - СТЪЛБА
Зад мен е дълга стълба от години.
О, как е силуетът й отвесен!
Над мен са стъпалата неизминати -
незнайно колко до върха небесен...

Все по-дълбоко детството остава,
като око на кладенец ме гледа.
Изкачвам с мъка сетната октава
на многогласния живот безследен.

Плътта се стапя. Паметта изгаря.
Най-хубавия стих не съм написала...
Дано изкачването се повтаря!
Смъртта не може да е край на смисъла!

Категория: Изкуство
Прочетен: 1266 Коментари: 10 Гласове: 10

rummi ме покани да споделя и ето:

1- звездното небе над село през лятото

2 - трополенето на дъжд по покрива на колиба в полето

3 - много деца, които пеят и танцуват по време на празник

4 - завършването на стихотворение

5 - пътуване с автобус през май, когато е облачно и житата са зелени

6 - усещането по кожата след първата морска баня през лятото

и още други неважни, но изпълващи ме с радост и блаженство неща...

Очаквам да чуя кои 6 неважни неща правят щастливи  gor ,stasia, martiniki, cudo, compassion, temenuga !

Категория: Изкуство
Прочетен: 1111 Коментари: 12 Гласове: 6
Последна промяна: 29.07.2009 00:50
Върни ми, време, детските заблуди!
Как искам пак денят да ме учуди.
Как искам нос в небето да забия,
помамена от сината магия
на детската мечта! И да се люшна
като трева, на вятъра послушна,
като глухарче - глуха и неука
за болката, да полетя наслука...
Но няма как. Часовникът напира
със своята безжаластна секира.
След всеки мах една секунда пада
на миналото в мъртвата грамада.
Животът е затворена система -
каквото ни е дал, обратно взема.
И знам, че ако бъда пак хлапачка,
грамадата от време ще ме смачка.
Защото съм заплашена, боли ме
да не изгуби същността ми име...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1999 Коментари: 21 Гласове: 4
От много мъдрост ли, от много страх ли
съмнявам се все повече във всичко.
Пороци ли завъдих, остарях ли,
не зная, но остана ми едничко
съмнението - тайно да ме храни
с отровна мисъл, че живея сляпо.
Съмнение, внушаващо ми странно
усещане, че съм животно с лапи,
което тъпче по земята злостно
и напосоки всичко сграбчва,
и праинстинктът глад напред го носи
в ръцете си като добра играчка.
И само в мигове, когато срещна
страдание по пътя си, проглеждам.
Тогава част от него се усещам
и вдигам прояснена тежки вежди.
Обзема ме екстаз, че съм намерила
познание, в което да потъна -
по детски смела, гола и уверена,
че истините нямат двойно дъно...
Благословени мигове на святост! -
когато мъдростта ме сполетява.
Когато е страданието патос
на разума ми, който просветлява.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1609 Коментари: 17 Гласове: 1
06.05.2009 21:57 - ГЕРГЬОВДЕН
Синьо небе се е разтворило
като душа на изповед...
Забрави, че до днес си се борил
за хляб и зарадвай се искрено.
На късчето земя под тебе,
на глътката въздух пресен.
Празник, празник ти е потребен,
човеко! На сърцето ти - песен!
Свети Георги няма да се разсърди,
ако мислите ти са безбожни.
Виж - пролетта се е разгърдила
пред теб като мечта възможна.
Остави за утре да броиш стотинките -
преброй щъркеловото ято,
преброй глухарчетата и калинките,
преброй кълновете на лятото.
Няма по-свята църква от тази
да си свой сред хора-братя.
Моли се в нея да е вечен празникът!
И вярвай в слънчевите обятия!
Категория: Изкуство
Прочетен: 881 Коментари: 4 Гласове: 1
Целувай ме, небе!
С дъжда си,
със слънцето си,
с облаците,
с вятъра,
с мъглите,
със снежинките,
с луната,
със звездния си поглед,
с тишината
на твоята безкрайност 
ме целувай!
Земя съм аз,
отдадена в ръцете ти.
Как искам да роди
сърцето ми от тебе!... 
Категория: Изкуство
Прочетен: 2540 Коментари: 10 Гласове: 1
21.04.2009 00:46 - МОЖЕ БИ

От ден на ден въздухът ми натежава.
Може би е естествено с възрастта.
Може би тялото ми се сближава
с първозданието на пръстта.


Може би това е целесъобразно.
Може би е безсмислено да тъжа.
За неживелите животът е съблазън -
за преживелите е лъжа...

Категория: Изкуство
Прочетен: 636 Коментари: 2 Гласове: 1
17.04.2009 22:59 - ХАЙКУ
"""
Денят е богат
на слънчеви залежи.
А в нас е сумрак...

"""
С момини сълзи
плаче земята
през пролетта.

"""
Думи без смисъл.
Напуснати от птици
северни гнезда.

"""
Облаците днес
са като драсканици
на малко дете.

"""
Бучицата пръст
в дланта ми не е мъртва.
Ухае живо!

"""
Срещнахме се.
И потече помежду ни
река от чувства.

"""
Наливам вино.
Потапям хапка в него.
Дух и плът в едно...

"""
Катинар виси.
Вратата не говори.
Но къщата -. да.

"""
Отсам и Отвъд.
Огледало в огледало
е безкрайността.

"""
Бягат думите
след мисълта, но често
тя им убягва.

"""
Желанието -
сапунено мехурче
безследно чезне.

"""
Под златно небе
зеленооко море
с бял кичур пяна.

"""
Нищо по-странно:
морето през пролетта
ухае на диня.

"""
Дървета на хълма.
Самотни скулптури
на земния дух.

"""
Пробива пръстта
зеленовърхо семе.
Фалически акт.

"""
Видях любовта -
водата как се губи
в сухия пясък...

"""
Светкавица в мен.
Сърцето ми поряза
писък на дете.

"""
Големи думи.
А страхливо пристъпват
към същността.

"""
Лежа по очи,
вкопчена в земята.
За да не падна.






Категория: Изкуство
Прочетен: 815 Коментари: 5 Гласове: 2
Последна промяна: 17.04.2009 23:07
07.04.2009 22:18 - ПРОЛЕТНО

П Р О Л Е Т Н О

 

Забравихме очите, очите на небето -

затънали до шия в праха на битието.

А пролет е! Животът приижда с нова сила.

Земята пие слънце, каквото не е пила!...

Не се повтаря нищо и нищо не е трайно.

Ела, в мига да влезем - по юношески тайно.

Под резедата сочна, сред пчелното жужене -

аз цялата съм в тебе, ти целият си в мене!

Природата е мъдра. Нарочно ни повика,

където най е чисто, където въздух блика.

В душата й небесна, до земното й тяло

отново да усетим, че двамата сме цяло...

Категория: Изкуство
Прочетен: 1162 Коментари: 11 Гласове: 2
03.04.2009 19:33 - ЮНОШИ

Ей тези рамене, очи и профили,
ей тези ризи, джинси и пуловери,
ей тези устни, твърди и изпънати,
ей тази стръв да се разкъса тъмното
с един замах - това е фантастично!
...И пак, и пак зад времето надничам.
Зад сетната преграда - там, където
вдървени ще проскърцват коленете
и кокалести пръстите ще стинат
под ледения неизбежен климат
на старостта...
                               Но днес е празник!
Щастлива съм сега да виждам струните
на младите тела, челата умните
на тези, дето бързат към морето
без страх, че ще залее раменете им.
Край мен прелита пъргавото ято
на юношите и сърцето ми, налято
със сладост, като плод напира
да ме напусне - не за да умира,
а с тяхната стихия да се слее -
защото иска, иска да живее!...

Категория: Изкуство
Прочетен: 635 Коментари: 2 Гласове: 1
ПОЗИЦИЯ


Гледаш тревичка - нищо и никаква,
а я скъсаш - сълза сълзи.
Гледаш човек - крила му поникнали,
а към глупава цел пълзи.
Едно недосвършила, друго започва
природата. Странна логичност!
Как да заемеш позиция точна?
Въпреки всичко да бъдеш личност!
Сам срещу себе си опорочения
с пръст на спусъка да решиш:
жив да откупваш смъртта си с мъчения
или мъртъв - да не грешиш...
Странна природа. На хората дала е
една спасителна версия:
на всяко безсмъртие пиедестала
е не съвършенство, а равновесие.
Категория: Изкуство
Прочетен: 996 Коментари: 6 Гласове: 1
Последна промяна: 01.04.2009 13:42
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: troha
Категория: Поезия
Прочетен: 163050
Постинги: 86
Коментари: 780
Гласове: 3760
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930